Това, което никога не приехме

Финалист в наградите на „Гудрийдс“ в категория „Романтика“.

Наоми не просто е избягала от сватбата си. Тя е дошла на помощ на своята близначка в малкото градче Нокъм­аут, където жителите уреждат споровете си по старомодния начин – с юмруци и бира. Обикновено в тази последователност. Но за нещастие, безотговорната ѝ близначка Тина изобщо не се е променила и изчезва без предупреждение, задигайки вещите ѝ. Наоми се оказва без пари, кола и работа в непознатото градче, но за сметка на това се сдобива с нещо неочаквано – с грижата за единайсет­годишна племенница, за чието същес­т­вуване дори не е подозирала.

Нокс е лошото момче на Нокъмаут и предпочита живота си точно както пие кафето си – сам, в компанията на кучето си. Той не понася драмата – още по-малко, когато тя се появява под формата на булка беглец. Но когато животът на Наоми се преобръща с главата надолу пред очите му, той няма друг избор, освен да ѝ помогне. А след като неприятностите ѝ отминат, той ще се върне към спокойния си, усамотен живот.

Или поне такъв е планът, докато неприятнос­тите не се превръщат в истинска опасност…