Роксана: щастливата куртизанка

Смятат „Роксана“, последното произведение на Даниъл Дефо (1660–1731), публикувано през 1724 г. преди близо 300 години, за първия английски роман, предназначен за жени. За него и за „Мол Фландърс“, също от Дефо, Върджиния Улф казва, че са от малкото романи, които човек без колебание може да нарече велики. Темата е изумителна за времето си: свободата и независимостта на жените и поробването им от брака.

Любопитно е предназначението на романа: несъмнено към него са посягали и мъже, и може би в онези времена все още главно мъже, но за тях той вероятно е бил четиво за пикантни авантюри, докато за жените е бил стопроцентова феминистка история, и то написана от мъж. По много причини читателките може и да не са се идентифицирали напълно с героинята, но несъмнено са прегърнали изказваните от нея идеи за правото на жената да управлява сама живота си, свободата да взема решения, да има икономическа независимост и да се признае равенството с мъжа – толкова съвременни и в наши дни, макар да са от толкова отдавна.

Написаната от Дефо история на Роксана приживе има само едно издание.

Второто се появява след смърт­та на автора. Оттам нататък в изданията на книгата се забелязват разлики и в много от тях неизвестни лица са дописвали историята, защото им се е виждала незавършена, и са добавяли от себе си пространствени морални поуки, характерни за разбиранията през XVIII в. – заедно с подходящо за Роксана наказание.

През XX в. се е разпространило мнението, че дописаните десетки страници в изданието от 1745 г. са на Дефо, тъй като те повече изглеждат в духа на книгата, и масово са ги печатали като край на романа.

Вече обаче е доказано, че и този край е мистификация; в него пише, освен всякакви други несъобразности, че Роксана е починала през 1742 г., което няма как да е посочено от Дефо, тъй като е починал 11 години по-рано. По тези причини в това издание не е включен добавеният текст.