За духа на законите, том 2

„За духа на законите“ е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 г. и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. „За духа на законите“ е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология.
Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като основен инструмент на политическата свобода и влиянието на климата върху темпераментите, социалното и политическото устройство на народите. Макар римокатолическата църква да включва „За духа на законите“ в индекс на забранени книги през 1751 г., световната ѝ слава е неизбежна. Такова е и влиянието ѝ върху конституционализма и неговите практики, както върху и зараждащите се модерни социални науки.

***
Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Ла Бред e дьо Монтескьо (1689 – 1755) е роден в Шато дьо ла Бред, близо до Бордо, Франция. Като произхождащ от аристократична фамилия, завършва католически колеж, а след това и право в Университета на Бордо. След смъртта на чичо си наследява длъжността вицепрезидент на парламента в Бордо, свързана с юридическа дейност. През 1721 г. излиза неговият епистоларен роман „Персийски писма“. През 1728 г. става член на френската Академия на науките. Пътува из Европа и прекарва години в изучаване на правото, историята и икономиката, географията и политическата теория.
С теорията си за разделението на властите и анализа на понятието "деспотизъм" Монтескьо остава в пантеона на великите политически мислители, редом с Томас Хобс, Жан-Жак Русо и др.