Времеубежище, меки корици

Книгата, която заслужи наградата The International Booker Prize 2023. Обявена за „Български роман на годината“ за 2021 година и удостоена с италианската награда Premio Strega Europeo 2021, номинирана за EBRD Literature Prize 2023.

Вълнуващ и тъжен роман за всичко, което имаме и нямаме.

„Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. В него алтер егото на писателя, Гаустин, поставя въпроса за невъзвратимостта на миналото, за да го опровергае със своята клиника за миналото. Поканен да се настани там е всеки, който започва да забравя настоящето, и всеки, който има сантимент към определен период от живота си. Помощник му е разказвачът, събирач на истории, с когото лекуват с минало в своето убежище на времето.

В началото залогът е една клиника, в края – един континент. Романът вплита сатира, носталгия, история и ирония. Страшното и смешното, днешното и вчерашното се срещат, за да отговорят на питани и непитани въпроси:

Какво би се случило, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина? Къде в София обучават „статисти за революции“? Можем ли сами да избираме своето минало – личното и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и какво е спасението тогава? Как се живее в остър дефицит на бъдеще?

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.

Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.

За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.

Георги Господинов

Една от най-добрите книги за годината.

The New Yorker, The Guardian, The Financial Times, World Literature Today...

Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…

Надежда Радулова

Пруст, идващ от изток…

Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател.

Андреа Баяни, La Repubblica, Италия

Нужно е да се чете и препрочита този роман. Той представлява едновременно и увлекателно, и болезнено сбогуване с любовта към миналото – сбогуването на автор, който е посветил много на тази любов. Във „Времеубежище“ от водите на миналото изплува най-изкусният гмуркач в съвременната ни литература.

Иван Ланджев, Площад Славейков