Котел – крепост в Балкана

Руси Русев, роден в Котел през 1896 година, е юрист, политик, журналист, публична личност, писател. Пише „Котел – крепост в Балкана“ в годините на относително спокойствие в иначе бурния му политически живот.

Действието се развива в края на XVIII, началото на XIX век. Котел е едно чисто българско гнездо в Балкана. В Котел турски аскер не е имало, забранено било кадъна да ражда там. Жителите на Котел са били дервенджии, пазители на прохода. Ето защо те са се ползвали със специални привилегии от страна на турската власт.

Котел е бил богато село, в което занаятите са процъфтявали. Произвеждали са вълнени платове, шаяци, които продавали за изработка на униформи за турската армия. Под ръцете на българките са били изтъкавани красивите вълнени котленски килими, известни до днес.

Скотовъдството е било друг сериозен източник на препитание. Рано през пролетта подбирали многобройните си стада овце от къшлите в Долньо поле и се придвижвали с тях нагоре, към живителната хладина и тучните пасища на Балкана.

Търговията със Стамбул и Едирне е вървяла с пълна сила; нататък са отивали кервани, натоварени с платове, дрехи, месо и мед и са се връщали със злато, скрито в качета с маслини и солена риба, сол и други стоки от първа необходимост. Това злато, измито, поставено да се суши на покривите на къщите-палати, греело като слънце.

И ето че Котел е трябвало да загине под ятагана на кърджалиите, да бъде разграбен и опожарен. Кърджалиите опожаряват Жеравна, идва ред на Котел. Конниците на Кара Феиз, Алкъ бей, на Инджето и пешаците на Токакчията са пред селото. Но котленци са се организирали навреме, издигнали са укрепление, въоръжили са се и дават отпор.