Ракъс

Роузи
Казват, че животът е красива лъжа. Прави са. Никой не ме е карал да се чувствам по-жива от мъжа, който ми припомня, че времето ми изтича.
Той е забраненият плод.
Бившият на сестра ми.
Но трябва да знаете нещо, преди да ме осъдите!
Аз го видях първа. Аз го пожелах първа. Аз го заобичах първа!
Единайсет години по-късно той се върна в живота ми, за да ме тормози и измъчва. Да иска от мен това, което вече всяка му е дала с лекота.
Но не е познал.
За да ме има, трябва да се откаже от всичко.

Ракъс
Казват, че най-ярките звезди угасвали бързо. Прави са. Тя запали огън в мен – в свят, в който всички са безлични, Роузи грее като Сириус. Едно белязано от болката момиче с огромно сърце.
Преди единайсет години съдбата ни раздели.
Този път няма да позволя това да се повтори.
Ще я атакувам като че е бойното поле, на което се решава бъдещето ми.
Да я завоювам, ще е най-сладката ми победа.