Изворът на асирийското и халдейско християнство

Трудът, който е представил г-н Светослав Риболов, е сериозно съчинение, единствено в православното богословие по тази тематика, и уникално въобще в богословските изследвания по дадената формулировка и подход. Похвално е, че той е бил умерен в изводите си изследовател, придържащ се към изворите и стараещ се да работи в една чисто православна перспектива.
Доц. д-р Димитър Попмаринов
Приносните моменти на тази работа засягат реконструирането на сотириологията на Теодор Мопсуестийски, утановяването зависимостта между антропология и христология и оборването на някои тези в западната богословска литерартура, които оправдават богословските грешки на Теодор Мопсуестийски въз основа на неговия рационалистичен уклон. Несъмнено в тази система се подценява значението на Боговъплъщението и Господ Иисус Христос оставя впечатлението на човек, извървял Своя земен път като праведник, а не като Богочовек – въплътилия се Бог Слово. Този труд може да служи като основа за заниманията с несторианската ерес и нейното разглеждане от православна гледна точка – нещо, което липсва не само в отечествената ни литература, но и в православния свят като цяло.
Доц. д-р Иван Петев
Най-същественият принос е разкриването в пълнота на историческата истина за живота и учението на толкова оспорвания в течение на вековете Теодор Мопсуестийски, наричан с особено уважение в Едеската богословска школа „Екзегетът”. За непредубенения читател остава вън от съмнение основателността на обвиненията срещу Теодор Мопсуестийски като идеолог на несторианството и правотата на произнесената срещу него присъда на V Вселенски събор (553). Така структурирано, изследването може успешно да послужи за оборване от православна страна на множеството опити Теодор да бъде представян като жертва на унионалната политика на император Юстиниан в стремежа му чрез компромиси във вярата да привлече обратно в Православието отделилите се монофизити и да закрепи църковния мир в империята. Това прави като цяло труда ценен принос в областта както на патристиката, така и в областта на догматическото богословие – ценно оръжие за отстояване чистотата на православното учение в диалозите с Древните източни църкви понастоящем.