Непознатият Йожи или принцът на любовта

– Искам да напишете с много любов книга за моя баща – ми каза преди година и половина Анастасия Цанкова, дъщерята на майстора на шлагера у нас, големия Йосиф Цанков.
Вероятно учуденият ми поглед я стъписа, защото след миг тя изригна:
– Ще Ви предоставя целия му архив. Баща ми живееше за любов, пишеше песни за любов и страдаше за любов. Беше огромен талант и голям самотник. Беше истински бохем. Затова искам книгата за него да бъде написана с любов.
Сама не усетих как казах:
– Добре.
Зарових се в архиви, проведох десетки разговори с малцината живи негови съвременници, прелиствах пожълтели страници със снимки, клавири и... отчаяни любовни писма. Отвсякъде извираха мелодии, танга, шлагери. Десетки, стотици песни, с които израснаха няколко поколения българи.
Така се роди тази книга – за мъките на твореца, за заблудите на мъжа, за неспирното тичане след жените, за вечното разочарование, за самотното бохемство и измамната слава. За живота на един бог на песента и принц на любовта.