Вива Фрида. Страдание, изкуство, любов

Тази книга не е биография, не е изкуствоведски труд, не е и роман. Тя е едновременно всичко това. Всяка глава ни въвлича във вихъра на Фрида Кало, тази изумителна жена и художничка, издигнала в култ свободата и творческото начало.
Заедно с нея избираме дрехите и накитите й, участваме във фотосеансите й, следваме я из уличките на Койоакан, където е родена, придружаваме я в Ню Йорк и Париж. Присъстваме, когато се запознава с Диего Ривера, с Троцки и Тина Модоти, когато поразява Бретон и сюрреалистите. Страдаме и се смеем заедно с нея. Чуваме я да ругае и да съчинява думи, да говори за своите картини, за съмненията си. Тя ни вдъхновява с огромната си радост от живота. Увлича ни с откровенията си за революцията в Мексико, за кръвта, за болницата, където лежи, за религията и смъртта, с дързостта, с която разтваря широко вратите на „ужасната красота“ на своята вселена.
В тази книга не е пропусната никоя от важните страни в живота и изкуството на Фрида. И тъкмо в това е прелестта, ядрото на повествованието: Фрида рисува само онова, което изживява.

Тази книга не е биография, не е изкуствоведски труд, не е и роман. Тя е едновременно всичко това. Всяка глава ни въвлича във вихъра на Фрида Кало, тази изумителна жена и художничка, издигнала в култ свободата и творческото начало.

Заедно с нея избираме дрехите и накитите й, участваме във фотосеансите й, следваме я из уличките на Койоакан, където е родена, придружаваме я в Ню Йорк и Париж. Присъстваме, когато се запознава с Диего Ривера, с Троцки и Тина Модоти, когато поразява Бретон и сюрреалистите.

Страдаме и се смеем заедно с нея. Чуваме я да ругае и да съчинява думи, да говори за своите картини, за съмненията си. Тя ни вдъхновява с огромната си радост от живота. Увлича ни с откровенията си за революцията в Мексико, за кръвта, за болницата, където лежи, за религията и смъртта, с дързостта, с която разтваря широко вратите на „ужасната красота“ на своята вселена.

В тази книга не е пропусната никоя от важните страни в живота и изкуството на Фрида. И тъкмо в това е прелестта, ядрото на повествованието: Фрида рисува само онова, което изживява.