Пишеща архитектура

Вместо въведение

Знам, че създателите на въображаеми пространства чрез обеми и форми могат да създават добри литературни текстове, когато се доверяват на света на пространственото си художествено мислене. Архитектурата е текстуална и текстът е архитектурен – по начина си на създаване.

Това е книга за писането. Писането като индивидуален акт на свобода, като припомняне, като преживяване на пространството.

Аз съм архитект и понякога пиша. За архитектура. Тук споделям своите архитектурни знания за това с други архитекти, визуални артисти, въобще с всеки, който някога се е докосвал до моделиране на човешки пространства от някакъв вид.

И с всички останали, разбира се, които биха се интересували. Споделям своя практически интерес към текстуалността. Споделям схематично дългогодишен опит, достигнал до набор от абстрахирани аналогии, присъщи на двата вида създаване – на архитектурни структури и на текстове за архитектура.

Вглеждам се в няколко въпроса – как знанието за организирането на застроената среда рационализира писането за нея. Как пространствено образното мислене може да бъде в помощ на словесното изразяване. Без стриктни протоколи на претенциите за безвъпросни истини.

При една-единствена аксиома – изкуството е семиотичен факт. И производството на смисъл е архитектоника.

Това е книга на цитатите, книга беседа с бляскави умове, осветявали миналото, и реверанс към всички чудесни истини, осъзнати преди нас. Миниатюрно открехване на завесата към огромната „вавилонска библиотека“ от натрупано знание, плод на научно неспокойство, провокирано от предизвикателствата на една безсмъртна културно изследователска интрига – универсалната способност да се изразяваме чрез знаци. Те са моето вдъхновение.

Мария Диамандиева